Моето първо качване на сцената
Това ще бъде една история, за подготовка за състезание. Но няма да е суха история само за храни, по колко пъти на ден се храних и как тренирах. Моята подготовка започна още преди една година. Когато отидох за първи път на Турнир Пловдив. Тогава бях с моя треньор Кирил Танев, Стон Стоянов и други страхотни и мотивиращи хора. Тогава на сцената се качиха Веселина Черноглазова, категория “Бикини” и Ева Георгиева в същата категория но при по – високите. Странното беше, че за мен това беше много чуждо и далечно. Дори за момент не съм си мислила, че мога и аз да се кача на тази сцена. Но когато видях с каква грация и женственост позират, някакси рязко промених нагласата си и през цялото състезание бях много развълнувана. Тогава всички ми казваха… „Хайде Яна, другата година и ти на сцена“. Аз отвръщах глава и казвах, че това няма да стане, защото имам панически страх от поява пред публика.
Няколко дена, след като мина цялата еуфория се замислих…“Защо да не пробвам, така поне ще се опитам да преборя този мой страх!“. Споделих с Кирил и той каза „Ок, действаме Янче“. Мина лятото и аз влезнах в основен период, за покачване на мускулна маса. Тежки тренировки с много килограми.
Ноември месец, Ева и Веси имаха изява в Лондон. Повярвайте ми, вълнението и емоцията бяха несравними. Сцената блестяща с ефекти, всички състезатели изключително ефирни. Няма как това да не ви мотивира. Но естествено през целия ни престой, докато момичетата се подготвяха за сцената, ние с Кирил всяка сутрин в 06:00ч. с раниците на гръб, към залата за тренировка. Хранене, не се пропускаше, тренировка също. Беше изключително преживяване. И след като Веси и Ева взеха про карти от тази федерация, аз си казах че просто вече няма връщане назад. Това трябва да го направя!
След като минаха Коледните и Новогодишни празници, аз започнах подготовката си за състезанието. Мисля, че първият месец ми беше най – трудно, чисто от ментална гледна точка, докато се настроя на новия режим. Всяка сутрин ставах рано и в 06:00ч. чаках да отворят залата, след това душ, закуска, взимах кутиите за храна и в офиса цял ден, вечерта пак в залата, вечеря и така свършваше всеки един мой ден. Няма социален живот, няма разходки, нямаше почти нищо по-различно от изброените неща по-горе. А извинявам се, пропуснах една доста съществена част! Всяка седмица, ходих по два пъти до София, за уроци по позинг при невероятната Съни Дунчева. Казвам невероятна, защото само аз, тя и част от отбора ми знаят през какво минахме и как аз буквално проходих пред нейните очи. Колко трудно ми беше и как със сълзи на очите съм продължавала и не съм се отказвала да позирам. Всяка седмица изпращах на треньора си снимки, видеа и размери на формата си. За да може да ме наблюдава и когато е необходимо да прави промени в режимите ми. Ние не живеем в един град и всичко се случваше онлайн.
Благодарна съм на треньора в залата, в която се подготвях за състезанието, защото когато имах тежки кръгови тренировки, той минаваше пред мен и ми подготвяше уреда за тренировка. Това ми беше много важно, защото отивах за втората си тренировка в 18:30-19:00ч., когато залата е пълна и почти не можеш да се разминеш с хората.
Имах трудни и доста весели моменти по време на подготовката си. Плакала съм и съм се смяла от сърце. Водих си дневник през подготовката и сега ще ви споделя част от него…“Днес 11.03.2018г. час:15:45ч.: Най-накрая излязох на разходка, ако може да се нарече така, защото трябва да отида на солариум, време му е като част от подготовката за състезанието. От сутринта съм с насълзени очи, странно е защото няма основателна причина за тези сълзи, но някаква странна емоция напира в мен, която няма право да се появява сега. На връщане от солариума, седнах на една пейка, в момента съм на нея. Докато пиша очите ми отново са пълни със сълзи. Седнах до един възрастен господин, който учтиво ме покани. Дали защото ме видя, че ходя без цел и посока?! Той ме погледа известно време и стана и си тръгна, както повечето хора в живота ми, когато стане трудно…поредният беше вчера! Но дали е трябвало така да стане, дали всичко през, което минаваме си заслужава?! Аз ще кажа ДА, защото всичко се случва с причина, дали за добро или не, то трябва да се случи!
Слънцето грее, усещам топлината през дрехите си, вдишвам дълбоко полъха на река Марица, виждам красивите птици. Мисля, че в тежките моменти е добре да се замислим за малките неща и да сме благодарни, защото те ни правят живи и желаещи повече. Да, много е трудно да няма кой да бъде до теб в такъв момент или тези хора, които са ти близки всъщност да са на стотици километри и да няма рамо, на което да се облегнеш и споделиш. Но според мен, там е разковничето на успеха! Успехът, които сам си си извоювал!!!
Плача… и ако има как ще заплача с глас. Явно цялото напрежение трябва да излезе от мен, добре че си взех слънчевите очила да не стресирам хората….“. Това беше един от трудните ми моменти. В онзи ден, моята приятелка и съотборничка Лора Аспарухова ме изчака да си събера мислите и да се съвзема и цяла вечер си говорихме по телефона. Тя е винаги до мен! В хубави и лоши моменти, не се отказа от мен и дори за миг не се е съмнявала в успеха ми! Имах подкрепата на много хора. Целия отбор, работодателя ми, колеги, майка ми и малкото ми скъпи приятели, които не се отказаха от мен в този момент. Благодарна съм им безкрайно. Те ме подкрепиха до самия край, всички дойдоха от различни краища на България и целия свят. Те бяха в публиката, когато излязох на сцената и аз ги чувах и виждах!!! Защото те са МОИТЕ ХОРА!
На състезанието ме класираха 10-та. Но за мен по – важно от класирането беше, че излязох с гордост на сцената, представих се добре и слязох отново с гордост от нея. Пътя сама си го извървях и както ми казва постоянно моята любима майка….“Яна, ти не можеш ли поне веднъж да тръгнеш по отъпкан път? Все трябва да хванеш през полето и сама да си направиш такъв!“
Всичко си заслужаваше! И май вече го няма страха от публика. Но това ще мога да го потвърдя след следващата ми поява на сцена 😉
И не забравяйте…. НАЙ – ДОБРОТО ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ!!!
Автор: Яна Булкина
Не забравяйте да ме последвате в Инстаграм
и да харесате моята страница във Facebook
