Какво е инсулин и защо е важно нивата му да са ниски?
Инсулинът е хормон за чието съществуване има данни от преди повече от 550 милиона години. Има го в почти всички организми от микроскопичните червеи до хората. Сред последователите на кето диетите репутацията му не е много добра, тъй като при тях целта е нивата му да се държат ниски.
Сам по себе си инсулинът не е лошо нещо, но прекалено високите му нива са нездравословни.
Каква е функцията му?
Инсулинът е главния регулатор на метаболизма.
Когато чуят „инсулин“, повечето хора се сещат за контрол на кръвната захар. Наистина, високите нива на захар в кръвта стимулират панкреаса да произвежда повече инсулин. Инсулинът помага на клетките да изведат глюкозата от кръвта. Функцията на инсулина е не само да се занимава с кръвната захар, а също така и с мазнините, аминокиселините (протеина) и много други елементи.
Инсулинът е складиращ анаболен хормон.
Аминокиселини (протеин)
Инсулинът усилва транспорта на аминокиселини в мускулните клетки и това е причината да се слави като анаболен. Аминокиселините изграждат протеина, което е важна стъпка в изграждането на мускулната маса.
Мазнини и въглехидрати
Една от основните, но често пренебрегвани функции на инсулина е да складира мазнини и въглехидрати (гликоген). Когато се храним, ние обикновено приемаме повече енергия отколкото имаме нужда и мастните ни депа действат като енергийни буфери. В същото време инсулинът блокира освобождаването на мазнини от депата. Нивото на инсулин е високо само когато е високо съдържанието на глюкоза в кръвта. Многото глюкоза пречи на освобождаването на мастни киселини в кръвта.
Ниското ниво на инсулина позволява на складираните мазнини да навлязат в кръвообращението и да бъдат изгорени за енергия. Един от начините, по които да стимулирате този процес е да намалите дневния прием на въглехидрати до 50 гр. на ден. Така влизате в нисковъглехидратния кетогенен диапазон и изгаряте излишните телесни мазнини. Това се случва, защото ниските нива на инсулин позволяват повече от складираните мазнини да бъдат използвани за гориво на тялото.
Черният дроб също поема захарите и ги складира под формата на гликоген въпреки, че капацитетът му в това отношение е доста по – ограничен от мастната тъкан. Когато гликогеновите запаси в него са запълнени, но ние продължаваме да приемаме въглехидрати, инсулинът остава висок и позволява на допълнителната глюкоза да се превърне в мазнини. Ако този процес излезе извън контрол, може да доведе до затлъстяване на черния дроб.
Странични ефекти от високите нива на инсулин
Хронично високите нива на инсулин, състояние известно още като хиперинсулинемия, са отговорни за метаболитния синдром. Твърди се, че излишните калории причиняват метаболитен синдром, но всъщност е точно обратното, те са резултат от него.
Инсулинът има много и важни функции в човешкото тяло, така че какъв е проблема, ако нивата му са високи? Един от тях е, че клетките в тялото стават резистентни към него. И за да постигне даден ефект, тялото синтезира още и още инсулин. Инсулиновата резистентност е обратното на инсулиновата чувствителност. Това означава, че намаляването на инсулиновата резистентност води до увеличаване на инсулиновата чувствителност.
Трудно е да се обясни какво точно означава инсулинова резистентност. Може да е добра и лоша за тялото. Например при кетогенната диета, тя е нещо добро, защото позволява мозъкът да получи цялата глюкоза, не мускулите, които биха могли да използват и мазнините. Патологичната инсулинова резистентност е тази, от която страдат диабетиците поради високия прием на захар, тестени продукти от бяло брашно и растителни масла. Прекомерната им употреба уврежда способността на тъканите да отговарят нормално на инсулина.
Важно е да позволим на инсулиновите нива да спаднат между храненията или поне през нощта. Това няма как да се случи, ако постоянно хапваме нещо. Добре сметнатите ниско въглехидратни хранения причиняват сравнително умерено покачване на инсулина, което позволява и спада му след това. Рафинираните въглехидрати и растителните мазнини причиняват рязко покачване на кръвната захар и инсулина, а понижаването им до нормалните, базови нива отнема доста време.
Високият инсулин и складирането на мазнини
Инсулинът стимулира образуването на нови мастни клетки, както и разширяването на съществуващите. Нормалните нива на инсулин държат тези процеси под контрол.
Хронично високият инсулин причинява диабет, затлъстяване и други болести. Улеснява складирането на мазнини в мастните клетки, което в последствие води до наднормено тегло. Не позволява на клетките да освобождават мазнини, когато е необходимо, което пък води до диабет.
Когато мастните клетки се разширят до предела си и вече не са способни да отговарят на инсулина мазнините започват да „изтичат“ от тях, което увеличава количеството на захарите и триглицеридите в кръвта над здравословните нива. Нещо повече, когато основните мастни депа, тези под кожата, достигнат предела си, мазнините се изливат в мастната тъкан между органите (висцерални мазнини).
Мастната тъкан е важен орган за нашето здраве и метаболизъм
Висецералните мазнини са мазнините около органите. Сигурно сте чували, че прекалено голямото им количество не е добро за здравето.
Складирането на мазнини в неправилните места се нарича ектопично разпределение на мазнините. Това често се случва в черния дроб и панкреаса, където не им е мястото. Мазнините в черния дроб говорят за инсулинова резистентност. Когато черният дроб стане резистентен към мазнините, той започва да превръща складирания гликоген в глюкоза не, когато трябва, което означава, че черният дроб освобождава глюкоза в кръвта независимо, че тя е достатъчно наситена.
Така че важно е не само колко, но и къде се складират мазнините.
Хиперинсулинемията е токсична
Високите нива на захар в кръвта могат да ни навредят по редица начини. Те водят до оксидативен стрес и формирането на реактивни кислородни видове, което е заплаха за клетките. Освен това, високите нива на глюкоза се свързват на произволен принцип с протеините в кръвта, процес, който се нарича гликация. При свързване тези протеини формират така наречените крайни продукти на гликацията. Когато по този начин колагенът се свърже с глюкозата, резултатът е втвърдяване на артериите и ускоряване на процесите на остаряването.
Повишеният риск от болести свързани с хиперинсулинемията често се обобщава под термина метаболитен синдром. Той описва патологично метаболитно състояние и е пряко свързан с инсулиновата резистентност.
Ето защо от изключителна важност за нашето здраве е да държим нивата на инсулина ниски и в разумни граници.
Не пропускайте и следващата ми статия със съвети как да избегнем инсулиновата резистентност.
Ако и желаете да трансформирате тялото си с мен Кирил Танев вижте тук:
