Какво знаете за алкално-киселинния баланс
Истина е, че днес живеем нездравословно, че се храним с непълноценна храна и не се движим достатъчно, че затлъстяването се превръща в епидемия и болестите, свързани с него, стават все по-обществено значими. На тази база избуяват всякакви митове и легенди за здравословното хранене, живеене, отслабване и т. н. Те често водят до обратен на очаквания ефект. Особенно ако им се доверявате с лека ръка, без необходимата предварителна информация.
Много популярна напоследък е така наречената „алкализираща диета“, която трябва да преодолее постоянното „вкисляване“ на тялото ни от храна, замърсяване на околната среда и др. За да оцените правилно плюсовете и минусите й, трябва да знаете някои основни неща за алкално-киселинния баланс в организма.
Какво е кисело и какво алкално
За разграничаването им се налага да си припомним какво е рН. Това е мярката, която показва концентрацията на водородни йони (H+) във веществото. По-високата концентрация е знак за киселинност и се отбелязва с по-малко число за рН. По-ниското ниво на водородни йони (H+) означават алкална среда и рН-то има по-високи стойности.
Скалата, по която се определя киселинността и алкалността е с 14 деления. От 1 до 7 рН е киселинно, при стойност 7 е неутрално, между 7 е 14 вече е алкално.
Алкално-киселинният баланс в човешкия организъм
Това е един от най-важните показатели на хомеостазата на човешкото тяло. Отделните органи и системи работят оптимално в определен толеранс и всяко по-продължително нарушение в него води до сериозни здравословни проблеми. Много важно е да се знае, че рН-то в тялото ни варира чувствително – от 1,5 до около 3,5 в стомаха през 4 до 6,5 на кожата и 4,6 – 8,0 в урината. В панкреаса рН-то е доста алкално – около 9, а толерансът на рН-то на кръвта е изключително тесен – от 7,35 до 7,45.
Като илюстрация за важността на поддържането на алкално-киселинния баланс е реакцията на организма при промяна на кръвното рН. При снижването му до 7,1 следва кома, а под 6,9 – смърт. Над 7,8 изходът също е фатален.
Механизми за контрол на алкално-киселинното равновесие
Поради изключителната важност на това равновесие, в продължителната си еволюция, човешкият организъм е развил три различни механизма, които го поддържат в оптимални граници.
• Буферна система – тя се състои от специализирани белтъчни молекули, които бързо поглъщат водородните йони, когато са в повече и ги отдават, когато броят им спадне под необходимото.
• Дихателната система – включва се, когато рН-то чувствително се снижава поради повишено присъствие на водордни йони и въглероден диоксид (също с кисел характер). Учестеното и по-дълбоко дишане продължава, докато излишният СО₂ бъде изхвърлен навън и рН-то се повиши до нормалното. При повишаването му над 7,45 сигнали от мозъка правят дишането по-плитко и по-бавно, което задържа въглеродния диоксид в организма и понижава алкалността.
• Бъбреците осъществяват третия механизъм за поддържане на равновесието. Те увеличават или намаляват отделянето на водородните йони през урината, което обуславя честите промени и широките граници на нейната киселинност.
Тези механизми не зависят от външните влияния. Подчиняват се на специфична вътрешна сигнализация и са абсолютно независими от съзнателните ни действия и желания. Разстройство във техните функции настъпва при сериозни системни заболявания, при увреждания на респираторната система и белите дробове или на бъбреците.
