Умората и спортът
Умората е не само невъзможност да продължите тренировката с обичайната интензивност и натоварване. Тя е част от процеса трениране – възстановяване. Затова е добре да знаете нещо повече за нея.
Какво представлява умората
Тя е психическо и/или физическо изчерпване на резервите на организма и произтичащата от това неспособност да продължите със същия успех и резултатност обичайната дейност – учене, работа, трениране и т. н. Настъпва по-бързо при високо интензивно, макар и кратко натоварване и по-бавно при по-ниско интензивно, макар и по-дълго натоварване. Степента и скоростта на умората зависят от начина и качеството на взаимодействие между мозъка, централната нервна система и мускулите.
Според вида и условията на извършване на мускулната дейност, както и според индивидуалните особености по-рано или по-късно в мускулите се появяват
• недостиг на кислород,
• изчерпване на гликогена,
• дехидратация,
• влошаване на кръвоснабдяването,
• натрупване на отпадни метаболити,
• микротравми в мускулните влакна.
До известен момент влиянието им може да бъде преодоляно. На практика, точно тези моменти на усилие и преодоляване на проявяващата се умора водят до по-сетнешно пълноценно свръхвъзстановяване и развитие. Въпросът е, че до претренирането и преуморяването, които влекат нежелани последици, крачката е много малка.
Етапи на умората
• Компенсирана умора – това е началният етап на умората. Можете да го разпознаете по необходимостта да напрегнете волята си и да реорганизирате усилията си, за да продължите тренировката, но въпреки това качеството на изпълнение започва да се влошава, пада и полезната работа на тялото.
• Некомпенсирана умора – въпреки усилията ви ефективността и качеството намаляват.
• Дълбока умора – ефективността катастрофално пада, обикновено настъпва принудително спиране на тренировката.
Важно е да знаете, че освен по отношение на извършваната работа, умората се характеризира и с обхвата си. Когато до предела си са стигнали отделни мускулни групи, тя е локална. Регионална е, когато изважда от строя цели зони от мускулатурата на тялото. Глобалната граничи с изтощението на целия организъм и всички системи.
Мозъкът, умората и инстинктът за самосъхранение
Всеки трениращ с малко по-голям опит се е сблъсквал с едно интересно явление. При интензивна тренировка, след появата на първите признаци на умора в един момент се появява усещането, че не можете да довършите серията, упражнението, движението. След кратка почивка, с мобилизация на волята, правите още едно движение, още едно упражнение, още една серия.
Оказва се, че мозъкът подава сигнал за достигане на предела на физическите възможности доста преди то реално да се е случило. И това е част от механизмът, предпазващ човека от пълно изтощение и смърт, част от инстинкта за оцеляване и самосъхранение.
Добре е да проучите колко преди достигане на реалния предел ви сигнализира мозъкът. И да се възползвате от резерва умно, защото честото достигане на реалния предел на изчерпване прави възстановяването все по-трудно, води до травми, влошава резултатността, изхабява организма, отслабва имунната система и влече заболявания.
Възстановяване и умора
Умората е състоянието, което кара организмът ви да стигне до свръхвъзстановяване, а то, всъщност, е целта на тренировката.
Скоростта, резултатността и ефективността на възстановителния процес до голяма степен зависи от обхвата и дълбочината на умората. Той преминава най-напред през достигане на обичайната работоспособност, следва етап на свръхкомпенсация и накрая – на стабилизиране. Най-добре е следващата тренировка да съвпадне максимално с етапа на свръхвъзстановяване.
Умората може да е вашият най-голям враг, но може да бъде и неоценим помощник в постигане на спортните ви цели. Всичко зависи от вас, от планирането и провеждането на тренировките ви.
