Мускулите – строеж и функции част 2
Мускулните влакна не са еднакви, те имат както различни функции, така и различен цвят и състав. Основните класификации се правят по скоростта им на съкращение и по цвета им.
Според скоростта мускулните влакна са:
• бързи,
• бавни.
Проявяват се като такива според това как миозинът в тях се отнася към аденозинтрифосфата. Когато активността на белтъка при разграждане на АТФ е по-висока и съкращението на влакното е по-бързо. И обратно – когато активността му е по-слаба, съкращението е по-бавно. При това бавните се характеризират с издръжливост, но по-малка сила, а бързите – с голяма сила, проявявана взривно, но им липсва издръжливост.
Бавните са отговорни за фините движения. Чрез тях се движим и работим. Участват в аеробната тренировка. Икономични са, използват за гориво мазнините и се уморяват бавно.
Бързите почти не използваме в ежедневието – особено ако то не изисква особени физически усилия. Работят в анаеробната фаза на тренировката и са много неикономични, като от една молекула глюкоза получават около 19 пъти по-малко АТФ от бавните.
Според цвета си мускулните влакна са
• бели.
• червени.
Той се дължи на количеството миоглобин в тях. В едните този протеин е малко. По-малко са митохондриите и кръвоносните съдове, което означава почти никакъв запас кислород. Но пък са добре осигурени с гликоген. Те са по-дебели и с по-слабо оцветяване и затова се смятат за бели.
Червените са отлично кръвоснабдени, имат добър запас кислород, повече митохондрии и повече миоглобин, което им придава червения цвят. Запасите от гликоген са ниски. По-тънки са от по-светлите.
Наличието на бързи и бавни, бели и червени влакна е безспорно. За улеснение се приема, че белите са бързи, а червените – бавни. А за точност се подчертава, че това не винаги е така.
Видове бързи влакна
• Типични бързи влакна, които се активират при интензивност на натоварването, близко до предела ви и са активни за кратко време.
• Бързи влакна, които се активират при средни натоварвания, издържат по-дълго, добиват енергия анаеробно, разчитайки на гликоген. По-дебели са от бавните, и са червени като тях, защото имат повече миоглобин, също и повече митохондрии от типичните бързи.
Как работят бързите и бавните мускулни влакна
В началото на всяко усилие се включват бавните мускулни влакна. Те продължават да работят, но над определено натоварването започват да се включват червените бързи. Колкото по-интезвино става натоварването, толкова повече типични бързи влакна се намесват. Ако в началото са работили почти изключително бавните, в пиковите моменти – в анаеробната част на тренировката – работят почти изключително бързите.
С течение на времето се установило, че и двата типа влакна могат да бъдат развивани и да нарастват почти еднакво, но изискват различен тренировъчен подход. Той трябва да е съобразен с естествения ход на включване на двата вида влакна в тренировките. Ще рече – бавните се тренират с по-малко натоварване, ангажиращо около половината от пределните ви възможности, при това бавно (припомняме – те са издръжливи), но без да стигате до отказ.
Бързите изискват или високо натоварване – почти до предела, без да бъде достиган, (без да стигате до отказ) или експлозивна работа (с голяма бързина), макар и с по-ниско натоварване. Въпрос на избор – едва ли бихте могли да вдигате експлозивно големи тежести – почти до предела на възможностите си. С умело планирани тренировки червените бързи могат да се приближат до типичните бързи влакна.
Но бавните мускулни влакна, както и да ги тренирате, ще си останат бавни и много по-различни от бързите.
