Мускулите – строеж и функции
В строежа на човешкото тяло няма нищо случайно. Всяка система, орган, тъкан са специализирани за определени функции и ги изпълняват максимално икономично в полза на цялото. Едни от най-важните задачи се реализират от мускулите. На тях е поверена циркулацията на кръвта – сърдечният мускул; работата на повечето вътрешни органи и кръвопреносни съдове – гладката мускулатура; движението на тялото – напречно набраздената мускулатура като част от цялостния опорно-двигателен апарат.
Първите два типа мускулна тъкан работят независимо от съзнанието и желанията ни. Третият тип служи за преместването на тялото в пространството и извършване на различни дейности, и зависи от нашите решения – действието й е волево.
Строеж на мускулите
Мускулът представлява плътна тъкан, изградена от влакна, обвита в здрава гъвката ципа (фасция). В краищата завършва със сухожилия, чрез които се прикрепва за костта около ставите. Съкращаването му привежда в движение съответната става или стави и реализира преместването на крайниците или цялото тяло в пространството.
Мускулите са различни по форма и размер. Някои, като бицепса (двуглав,) се състоят от повече от едно тяло. В единия си край различните тела се захващат самостоятелно за костта, в другия се сливат и имат едно сухожилие.
Под фасцията се забелязват ясно сноповете влакна. Самите влакна са всъщност мускулните клетки – миофибрите. При малките мускули едно влакно обикновено е една клетка. При по-големите влакното е изградено от няколко клетки, захванати посредством съединителна тъкан.
Миофибрите са много по-големи от типичната клетка и съдържат до няколкостотин ядра, разположени под самата клетъчна мембрана. В протоплазмата, наричана още саркоплазма, освен ядрата, се разполагат митохондриите, осигуряващи енергията на клетката, и другите задължителни органели. Характерни са също депата за калциеви йони, които имат пряко отношение към стартирането на съкратителните процеси в мускулната структура.
Строеж и функция на мускулната клетка
Специфичното за мускулната клетка са множеството (понякога хиляди) миофибрили, които изпълват по-голямата й част. В тях са разположени влакната от двата белтъка миозин и актин, които осигуряват свиването и разпускането на мускула. Ако увеличим още малко картината, ще забележите, че миофибрилата има собствена структура, изградена от така наречените саркомери. И това са най-малките единици, в които реално се случва свиването на мускулната тъкан.
Саркомерът има сложно устройство. Най-общо казано се състои от успоредно подредени, разминаващи се нишки актин и миозин. Миозиновите са по-дебели от актиновите. От двете си страни той е ограничен от мембрани или дискове, обозначавани със „Z”. Точно редуването на саркомерите с характерната им структура дава напречно набраздения вид на скелетната мускулатура.
Съкращаване на мускулите
Под въздействието на сигнал от мозъка, в мускулната клетка се задейства сложен механизъм. Калциевите йони напускат депата, достигат и деблокират белтъка, който държи актиновите и миозинови нишки в саркомерите в покой. Те се приплъзват помежду си и реализират съкращението на мускула. Процесът е енергоемък и се нуждае от достатъчни запаси аденозин трифосфат (АТФ).
Колко продължителен ще бъде, зависи от постъпващите нервни импулси. Когато те спрат, калциевите йони се прибират в депата, дейността на миозина и актина се блокира и мускулът е в покой.
Свиването на миниатюрните саркомери е малко, но умножено много пъти за миофибрила, по хиляди миофибрили и сумарно за цялото множество клетки води до почти 50% съкращаване на някои от мускулите.
