Виолета Иванова TeamKT: „Не се предавай! Не се отказвай! Бъди силен!“

Виолета Иванова TeamKT: „Не се предавай! Не се отказвай! Бъди силен!“

Не се предавай! Не се отказвай! Бъди силен! Силни и мотивиращи думи, които все по-често чуваме и четем под постове в социалните мрежи. Но какво означават за всеки от нас, колко от нас са способни да се вслушат в тези думи и колко ги обличат в дела и действия? Не е ли всъщност това да бъдеш силен, когато си безсилен най-трудното нещо за един човек? Тогава, когато се бориш срещу сили като природа, генетика, здраве (или болест), които са неимоверно по-силни от нашите стремежи, желания, мечти, амбиции? Ами не! Дори само вярата, че ще успееш, но истинската неоспорима вяра, тази, която те кара да посрещнеш всеки нов ден, да станеш сутрин от леглото и да се бориш, вече те прави победител! Това е моята история!

Ще се върна доста назад във времето, за да разкажа, за моето детство и най-вече юношество. От малка бях слабичко дете, с не особен апетит. Тъй като майка ми беше балерина, аз израснах с нея на станката в балетната зала и придобих умения като изпълнението на шпагат (дори на стената с вдигнат под деветдесет градуса крак:), научих основите на балета и изпитвах неимоверно удоволствие от тези неща. За щастие, така поставих основите на моята физика, развих мускулатурата си и заобичах физическата активност. До момента, в който нещата започнаха да се променят под влияние на пубертета и една рутинна операция за премахването на сливиците ми. Постепенно апетитът ми се увеличи и доста бързо започнах да трупам килограми, обратно на желанието ми да спортувам (преди това минах през художествена гимнастика, модерен балет, стандартни и латино танци). Всичко това оказа изключително силно влияние на самочувствието и психиката ми (тогава не съм осъзнавала здравословния риск), понякога понасях и обиди от недобронамерени момчета в класа, часовете по физическо не ми бяха от любимите в училище. Така минаха тийнейджърските ми годините и скоро се оказах на 18, вече млада жена, която започна да обръща повече внимание на себе си. И…. тогава настъпи момента на изтощителните диети и гладуване като съм стигала и до крайности с ябълка и кисело мляко на ден, лишавайки организма си от така необходимите за мен вещества, за което по-късно в живота си щях да заплатя доста висока цена! Да, постигнах фигурата за която мечтаех, свалих излишните килограми, чувствах се добре, харесвах се. Не усетих как стигнах до другата крайност и се оказах на ръба на психическо разстройство, граничещо с анорексия! Имах нереалистична представа за външния си вид и въпреки ниското тегло се виждах пълна и не се хранех пълноценно. Така изминаха и няколко години от живота ми, след което станах майка за първи път. За щастие имах безпроблемна бременност, през която качих прилични килограми и позабравих за диетите и гладуването, но скоро след раждането на дъщеря ми започнах стремглаво да отслабвам и отново се върнах към нездравословния начин на живот- глад, цигари, кафе, липса на спорт. Доста често близките ми, ми правеха забележка, че съм прекалено слаба и че трябва да се храня, но уви, никой не слушах. Изминаха още няколко години, аз продължавах да бъда с прекалено ниско тегло, положението се влоши, когато стигнах до там, след хранене да предизвиквам връщане на приетата храна, сещате се….булимия! Вече сама осъзнавах колко надалеч съм стигнала и се борех със себе си да променя нещата, но се губех в отражението на огледалото и в страха си да не напълнея дори с килограм и да не приема повече от 1500 ккал на ден!

Вече наближавах 30 и все по-често се замислях, че годините вървят напред, а не назад и че е крайно време да се заема със спорт – само колкото да се постегна и да не напълнявам, защото само мисълта за това ме ужасяваше. Започнах с пилатес, тичане в парка, аеробика. Това ми даде глътка въздух, започнах да се чувствам по-енергична, здрава и пълноценна. Започнах и да се храня малко по – добре, успокоявана от факта, че тренирам и няма много да кача. Започнах да намирам себе си.

Скоро станах майка за втори път! Разбира се, по време на бременността, майчиният ми инстинкт надделя и аз успях да кача задоволителни килограми и не стигах до крайности в храненето. За щастие, детето ми се роди живо и здраво. Тъй като държах да го кърмя, продължих да се храня редовно и пълноценно. Започнах да си мисля все повече за момента, в който ще мога да тренирам (трябваше да минат 6м от секциото). Ето, че моментът настъпи. Взех си карта за най – близката фитнес зала и започнах с тренировките. Човекът, с когото започнах да тренирам ме въведе бързо в света на фитнеса, даде ми много съвети, помагаше ми в тренировките, беше неотлъчно до мен всеки един момент в залата, за което безкрайно му благодаря! В началото, това което очаквах беше да сваля останалите 6-7 кг,. да стегна фигурата си и да се поддържам на едно здравословно за мен тегло. С всеки изминал ден и всяка следваща тренировка, аз се чувствах все по-добре, а бонусите от посещенията в залата бяха повече енергия, добро настроение, разнообразие от ежедневните грижи и ангажименти, приятно изкарано време.

Така, неусетно, фитнесът се превърна в мое любимо занимание. Чаках с нетърпение всяка следваща тренировка, прекарвах времето си в залата с огромно удоволствие и не усещах умора и отегчение от това, а само положителни емоции и удовлетворение! Няма нищо, по-насърчаващо от това, да започнеш да виждаш и резултатите върху себе си, Това е най-големият стимул и най-голямата награда за трениращия! Така, започнах да изисквам все повече от себе си, да се опитвам да се надграждам, да си поставям нови цели и предизвикателства! Всеки има своите дни, в които сякаш нищо не върви. Аз намерих във фитнеса, начина, да се справям с тези моменти, защото в момента , в който стъпех в залата, аз забравях за всичко негативно и неприятно и винаги успявах, колкото и да ми е тежко, да оправя настроението си и да се почувствам по-добре!

Въпреки, че бързо постигнах добри резултати, все още имах критика върху себе си и части, върху които трябваше да се поработи повече. Бях наясно, че това може да се постигне само с подходящ хранителен режим. Тогава моя приятелка ми препоръча Кирил Танев като човек с много опит в тази сфера и изключително доволни от него и работата му клиенти. Свързах се с него веднага. Той направи необходимото, за да разбере повече за мен, моят начин на живот, на хранене и тренировки. На базата на тези данни, той изготви за мен индивидуален хранителен режим, който аз веднага започнах да спазвам. С течение на времето Кирил стана мой съветник в храненето, суплементирането и тренировките като ми даде безценни съвети, помогна ми в пътя към целите ми и винаги, когато имах някакви въпроси той ми даваше изчерпателни и професионални отговори! Резултатите не закъсняха. Вече виждах тялото си много променено. Мускулатурата по-изразена и плътна, фигурата по-стегната и спортна, чувствах се по-силна, здрава, издръжлива. Всичко беше прекрасно! Но нали животът е колело, в което се редуват периоди на възходи и падения, получих следващия си шамар! Здравето! След известни промени в мен и моят организъм, направих някои изследвания, от които се установи, че имам автоимунно заболяване известно като автоимунен тиреоидит на Хашимото! Шамар! Вече разбрах, че здравето е най-важно, не само на думи! Който се е сблъсквал с автоимунните заболявания, знае колко коварни са те, въпреки че често чувам думи от рода на „Еее, какво толкова, от това не се умира!“! Да, може би не се умира след месец, шест, година, пет, но те рязко влошават качеството ти на живот и битката с тях е ежедневна! При тези заболявания, собственото ти тяло (имунна система) атакува собствените ти органи и ги руши! В случая, щитовидната жлеза е атакувана от антитела, които я разрушават до последно, а тя от своя страна произвежда хормони, които са необходими и жизнено важни за всяка една функция в организма и трябва да достигнат до всеки един орган в тялото ни. Тези хормони регулират метаболизма, терморегулацията, растежа и развитието. При това заболяване се приемат хормони отвън до живот (няма да споменавам за страничните им действия)! Симптомите, които може да имаш са невероятна умора, липса на енергия, нарушение в цялостния хормонален баланс, неспособност на тялото да регулира телесната температура, сърцебиене, тревожност и депресия, промяна в настроенията, разсеяност, промяна в апетита и вкусовите рецептори и ред други, които съпътстват ежедневието ти. Автоимунният процес от своя страна ти носи постоянни болки в ставите и мускулите, изтощение, проблеми с имунитета, главоболие, безпокойство, проблеми с концентрацията и т.н.

Сега разбирате колко е трудно за един активно спортуващ човек да се сблъска с тази диагноза! Тук, искам да вметна, че при един на сто души приблизително, хормоните, които се приемат ежедневно до края на живота не се усвояват изцяло от организма и си принуден да си живееш с всички тези симптоми за винаги! За мой късмет, аз съм този 100-тен човек! Организмът ми не приема на 100 процента синтетичния л-тироксин! Пия го ежедневно, но не се чувствам напълно здрава! Много често, след 10 часов сън се събуждам уморена, без енергия, настроение, с главоболие и болки в мускулите и ставите! Знаете ли какъв дискомфорт е това за човек, който не може да живее вече без спорта и фитнеса, за който прекъсването на тази дейност би била съсипваща и само мисълта за това ме ужасява!

Не искам да се отказвам и няма! Няма да крия, че понякога в залата изпитвам адско изтощение и умора и не мога да изпълнявам пълноценно упражненията си, но въпреки това съм там 6 пъти в седмицата! Понякога, когато хормоните ми решат, че няма да изпълняват функциите си, настъпва апокалипсис в организма ми, а знаете колко са важни те при спорта! Както споменах по-горе, щитовидната жлеза контролира метаболизма ни и аз живея с мисълта, че в даден момент, какъвто и хранителен режим да спазвам, той може да не работи при мен, но въпреки това, вече 3 години се храня по този начин! И няма да спра! Боря се с това постоянно! Чрез качествени хранителни добавки, ежедневни тренировки, пълноценна и чиста храна, адекватна почивка, положителни емоции, приятно прекарано време със семейство и приятели, повече време навън, достатъчно сън, постоянни изследвания и вяра! Вяра, че ще успея, че животът е прекрасен, че спортът е незаменим!

Искам да споделя на всички жени (и мъже:), че има как! Че, ако държите на себе си, ако се харесвате (или не), ако се уважавате, ако вярвате в себе си, винаги има начин! Да, понякога животът е неумолим и несправедлив и се питаме „защо на мен“, но има начин да се променят нещата, поне тези, които зависят от нас, Вие направете необходимото и дайте всичко от себе си и повярвайте ми, усилията винаги ще бъдат възнаградени! Няма по-хубаво чувство от това да си успял! Няма по-голямо удовлетворение да надминеш себе си и възможностите си, да достигнеш мечтите си, няма! Не се предавай! Не се отказвай! Бъди силен! 🙂

 

Автор: Виолета Иванова

Facebook на Виолета:

Instagram: 

 

Facebook коментари

Виж още и: