Имало едно време….

Имало едно време….

Това е една история, която може би не на всеки ще бъде интересна. Историята на едно момиче и нейните първи крачки в новия й живот.

Знаете как в живота на всеки човек идва момент, в който ежедневните дейности започват да тежат, чувството на удовлетвореност намалява и идва време, в което „нещо“ трябва да се промени. Е, преди 3 години това се случи и с мен – реших, че е време да променя „нещо“ в ежедневието си. Длъжността, която зaeмах и дейността, която изпълнявах беше много натоварваща и ме изтощаваше емоционално. Осъзнах, че няма да издържа дълго така и реших, че промяната би могла да дойде, ако започна да се занимавам с някакъв вид спорт.

Първият човек, от когото поисках съвет, беше мой близък приятел, който се занимава активно със спорт и е професионален атлет. Обадих му се – разказах му за моето решение. Буквално още същия ден той реши да се срещнем на Градския стадион. До онзи момент не се бях занимавала с никакъв спорт и въобще не бях физически активна.

На първата обиколка на стадиона той тичаше заедно с мен. Никога няма да забравя думите, които той ми каза:“Янче, ще дам всичко от себе си за теб! Само искам да си сериозна!“. Това се наби толкова дълбоко в съзнанието ми, че и до ден днешен си го повтарям. Мисля да пропусна историята как приключи първата ми тренировка, за да не изплаша много хора :)!

В продължение на три месеца, той беше неотлъчно до мен в тренировките. Не спазвах хранителен режим тогава, но се ограничавах в приема и вида на храната, която консумирах. След тези 3 месеца той замина за САЩ и аз трябваше да продължа сама. Това беше първият път, в който трябваше да докажа на себе си и на останалите около мен, че аз съм сериозна! Продължих активно с тренировките – не се отказах, защото волята ми е неукротима и все пак, бях му обещала или по-скоро бях обещала на себе си!

След известно време смених работното си място. Нови хора, нов град, всичко беше ново и естествено – стресиращо за мен. Въпреки че екипът беше и все още е страхотен, за да се приспособи човек в нова организация и в нова среда, е необходимо време.

Не след дълго се сдобих със здравословен проблем, който беше сериозен и много ме изплаши. Трябваше да започна лечение, което не беше никак леко. Странно как се получи, но в същия момент човекът, който беше моята половинка, осъзна, че не съм жената за него и реши да се разделим. В този наистина тежък за мен момент можех да се опра на своята майка и на най-добрата си приятелка – хората, които бяха и са неотлъчно винаги до мен. Цял живот ще съм им благодарна!

По онова време бях много страстен пушач, ама много! Обещах си, че ако лечението мине успешно, повече цигара няма да докосна. Не след дълго дойде време и за медицинските резултати вследствие на лечението, което преминах. За мое голямо щастие те бяха много добри /чувството не може да се опише/. От следващия ден цигара не запалих повече! Само да отбележа, че пуших близо 13 години. Отказването от тютюнопушенето не беше екстремно трудно, но организмът ми преминаваше през различни физически и ментални състояния, влиянието на които беше почти пагубно за мен.

Тренировките на този етап продължаваха, но мотивацията за тях не беше на ниво. По стечение на обстоятелствата, мой много близък приятел, на когото разказах за състоянието си, ме посъветва да се свържа с Кирил Танев. Категорично заключи, че това е най-подходящият треньор за мен. Тогава тежах около 49 кг на ръст 167 см. Доста слабичка бях. Исках да напълнея, да имам по-заоблени форми, да изглеждам добре, но само като покача мускулна маса. Бях доста скептична как Онлайн треньор може да се справи с мен и какво всъщност ще се случи. Но реших да пробвам, нямаше какво да губя. Свързах се с Кирил. Той ме засипа с въпроси, на които аз отговарях ли, отговарях… Но той трябваше да разбере всичко, както и беше редно да се случи.

Все още си спомням първия си режим /тренировъчен и хранителен/. Имаше толкова много храна :). Очаквах това, тъй като той ме беше предупредил, че ще ми е трудно в началото, но с воля и постоянство ще успея. До онзи момент никога не бях яла под режим и тренирала толкова тежко. Повярвайте ми, беше ми много трудно в началото. Плакала съм, едва съм си стояла на краката, но съм продължавала! Всички ми се чудиха и доста хора ме упрекваха. Имаше и такива, които ми се подиграваха и до ден днешен ги има. Трудно е да обясниш на някой как се чувстваш, да предадеш емоциите си в истинския им вид. Тренировките – това беше моят начин да избягам от реалността и когато отивах в залата всичко се променяше, чувствах се спокойна, уравновесена, фокусирана. Да, изпадах в много тежки моменти – моменти, в които никой не ме разбираше и никой не искаше да говори с мен, просто бях много трудна за понасяне. Състоянието ми беше ужасно, бях изнервена и раздразнителна. За това и не виня хората, че не искаха да общуват с мен.

Обаче, няма да забравя една вечер, в която бях в трагично състояние. Пак бях обидена и неразбрана, отново бях сама. Тогава получих съобщение от Кирил: „Яна, как си? Всичко наред ли е?“. Това беше точното съобщение в най-точния момент! Очите ми се насълзиха. Не му отговорих веднага, а на следващия ден, просто в тази вечер нямах сили за това. В онзи етап само Кирил ме търпеше и ме подкрепяше, само той беше човекът, който ми даваше сили да вървя напред и ме зареждаше с неговия позитивизъм. И това ставаше само Онлайн, тъй като най-малкото той е от друг град. Кирил не тренираше с мен, той не ми показваше на живо как да изпълнявам упражненията и как точно трябва да застана, но програмата му го правеше. Бях сама в залата, сама със слушалките и телефона в ръка, за да гледам кое упражнение след кое следва. Като усещане Кирил беше винаги до мен и в действителност отговаряше на всички безумни въпроси, които му пишех. А повярвайте ми, те бяха много.

Дори сега, като му задам въпроса как ме е търпял, той винаги ми се усмихва и ми казва, че не е направил нищо за мен. Но да, той няма откъде да знае как вечер съм стояла на тъмно и съм плакала от умора и от нерви и само той в онези моменти ми е отговарял и се е интересувал от състоянието ми. През сълзи ме е карал да се усмихвам и ме е вдигал на крака само с няколко изречения. Той ми помогна да направя една огромна и нова крачка в моя живот. Кирил пречупи мисленето ми и ми показа, че все още има хора, които ще ти подадат ръка в труден момент.

Благодарение на него аз се промених, станах по-добър човек, станах тази, която винаги съм искала да бъда и го направих, защото по някакъв странно забавен начин Кирил ми показа как. На моменти не мога да го понасям разбира се / хаха, шегувам се/. Но знам, че всичко, което ми казва и всички тези тежки хранителни и тренировъчни режими, които спазвам и до ден днешен, имат резултат и знам защо ги правя. Не само, за да изглеждам физически добре, а да се чувствам добре и да бъда в покой със себе си. Да обичам визията и силата на духа си, да мотивирам хората около себе си и да надскачам с всеки изминал ден вчерашното ми „Аз“!

Много хора ми задават въпроси от типа на: „Защо си го причиняваш, защо ти е нужно това, ти нямаш никакъв социален живот?“. Сигурна съм, че и много хора, които четат в момента си го задават :). Ще отговоря така – това е моят начин да се чувствам добре в кожата си, защото това за мен е удоволствие, това е нормата на реалността ми, така се чувствам пълноценна за себе си и най-важното – по този начин аз разбрах коя съм и каква искам да бъда. За мен това не е просто прищявка „да изкарам пресата за лятото“ или да впечатлявам някой с красиви форми.

Единствето, което е важно за мен, е АЗ да се чувствам добре и да успявам да подкрепям хората, на които държа. И ако не бях поела по този път, нямаше да се срещна с Кирил и много други душевно красиви хора, които само съм си и мечтала, че мога да срещна. А относно социалния ми живот – той е доста активен, много забавен и пълноценен, срещам се със страхотни хора, пълни с позитивни емоции и невероятна представа за живота.

Моята нова цел е да мотивирам и помагам на всички онези хора, които правят своите първи стъпки по пътя към трансформацията си. Да дам съветите и подкрепата си на всеки, дръзнал да промени себе си, защото след този труден преход човек става по-силен – не само физически, но и душевно и разбира, че всичките му усилия са имали смисъл.

Знам едно със сигурност! Ти сам ръководиш живота си, Ти сам взимаш решенията в него и точно Ти си този, който може да постигне и невъзможното, стига да имаш волята и желанието да го постигнеш! Просто бъди себе си! И не се отказвай!

Източник: www.bodyconstructor.com

 

Facebook коментари

Виж още и: